По следите
Със вятър - безсрамно разгърден,
наклонен ме дъжд заваля.
А облака - горе разсърден,
в гнева си съвсем потъмня.
И всичко в земята накваси.
Напълни реките с вода.
Зад облак луната заспа си
без мисъл за земна беда.
И мокър до кости в полето,
аз крача към бъдния край.
Във времето дважди проклето
топя се в следите комай.
Дано пък от тука да мине
внукът ми след мене роден.
И без да следите подмине,
да помни, че те са от мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
