Със вятър - безсрамно разгърден,
наклонен ме дъжд заваля.
А облака - горе разсърден,
в гнева си съвсем потъмня.
И всичко в земята накваси.
Напълни реките с вода.
Зад облак луната заспа си
без мисъл за земна беда.
И мокър до кости в полето,
аз крача към бъдния край.
Във времето дважди проклето
топя се в следите комай.
Дано пък от тука да мине
внукът ми след мене роден.
И без да следите подмине,
да помни, че те са от мен.
© Никола Апостолов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
