koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Jan 12, 2016, 10:04 PM

По следите 

  Poetry » Phylosophy
345 0 6
Със вятър - безсрамно разгърден,
наклонен ме дъжд заваля.
А облака - горе разсърден,
в гнева си съвсем потъмня.
И всичко в земята накваси.
Напълни реките с вода.
Зад облак луната заспа си
без мисъл за земна беда.
И мокър до кости в полето,
аз крача към бъдния край.
Във времето дважди проклето
топя се в следите комай. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??