koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
12.01.2016 г., 22:04 ч.

По следите 

  Поезия » Философска
303 0 6

Със вятър - безсрамно разгърден,

наклонен ме дъжд заваля.

А облака - горе разсърден,

в гнева си съвсем потъмня.

 

И всичко в земята накваси.

Напълни реките с вода.

Зад облак луната заспа си

без мисъл за земна беда.

 

И мокър до кости в полето,

аз крача към бъдния край.

Във времето дважди проклето

топя се в следите комай.

 

Дано пък от тука да мине

внукът ми след мене роден.

И без да следите подмине,

да помни, че те са от мен.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Таня! Живота е един и той наистина трябва да се преживее рационално и достойно!
    Хубав ден!!
  • Основната цел на всеки живял е да остави следи!
  • Благодаря, Приятели! За Вашето внимание, коментари и оценка!
    Желая ви щастлива и творческа 2016 година! Поздрави от мен и хубав ден!!
  • Всеки хубав стих оставя следа.
    Присъединявам се към мнението на Елица.
  • Важното е, че си оставил следи, Ники.
    И все някой ще мине по тях...
  • Така или иначе животът е своеобразна щафета, Никола! Дали ще мине внукът ти по твоите следи или някой чужд внук, това за вселената е безразлично. По-важно е някой да мине. Моли се за това! Хубава идея, добра реализация!
Предложения
: ??:??