Когато обичта невинно си отива
и маха ти за сбогом от перона,

когато всеки опит да я върнеш

завършва по-позорно и от тона,

който вечно грешно свириш

на струните на старата китара;

когато да обичаш пак

не ти помага и отвара,

спомни си ти за топлите ни нощи,

за всички наши дни незаменими,

спомни си пак за всички искрени усмивки

за вятъра дори неуловими

и после пускай обичта

да тича боса по перона,

да гони следващия влак,

за да ти маха някога отново.