27.08.2019 г., 14:55

По струните на старата китара

899 1 0

Когато обичта невинно си отива
и маха ти за сбогом от перона,

когато всеки опит да я върнеш

завършва по-позорно и от тона,

който вечно грешно свириш

на струните на старата китара;

когато да обичаш пак

не ти помага и отвара,

спомни си ти за топлите ни нощи,

за всички наши дни незаменими,

спомни си пак за всички искрени усмивки

за вятъра дори неуловими

и после пускай обичта

да тича боса по перона,

да гони следващия влак,

за да ти маха някога отново.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Diamonique Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...