По твоите стъпки вървя -
по стъпките на Смъртта,
дошла тъй ненадейно, почти неусетно.
Усещам болезненото дихание,
чувам горчивия плач,
а пътят зад мен се затваря
и няма връщане назад.
Отчаяно крещя, оставам бездихана...
Да бях на твое място!
Да бях потънала в студената земя,
за да не виждам как
надеждата последна за света угасва;
за да не вижам само мрак и самота...
© Преследваща северния вятър Все права защищены