Jan 13, 2008, 1:32 AM

По стъпките на смъртта

  Poetry » Other
924 0 7

По твоите стъпки вървя -

по стъпките на Смъртта,

дошла тъй ненадейно, почти неусетно.

Усещам болезненото дихание,

чувам горчивия плач,

а пътят зад мен се затваря

и няма връщане назад.

Отчаяно крещя, оставам бездихана...

Да бях на твое място!

Да бях потънала в студената земя,

за да не виждам как

надеждата последна за света угасва;

за да  не вижам само  мрак и самота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Преследваща северния вятър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...