По съдния път
Не съм изповедник, не нося ни расо,
ни хляба, в молитви узрял за душата.
Не съм и безгрешен,
но с вяра съм расъл –
в живота, поел от меда и солта на земята
и тъй безутешен...
Примамва ме с блясъка звезден
вселенският мир
по съдния път, който тихо отвежда към рая.
И тръгнал по него, вървя,
пак се връщам подир...
Все още съм тук и сега, без да мисля за края.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
