mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
2 июн. 2014 г., 10:56

По съдния път 

  Поэзия » Восточные формы
648 0 8

Не съм изповедник, не нося ни расо,

ни хляба, в молитви узрял за душата.

Не съм и безгрешен,

но с вяра съм расъл –

в живота, поел от меда и солта на земята

и тъй безутешен...

 

Примамва ме с блясъка звезден

вселенският мир

по съдния път, който тихо отвежда към рая.

И тръгнал по него, вървя,

пак се връщам подир...

Все още съм тук и сега, без да мисля за края.

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??