Не съм изповедник, не нося ни расо,
ни хляба, в молитви узрял за душата.
Не съм и безгрешен,
но с вяра съм расъл –
в живота, поел от меда и солта на земята
и тъй безутешен...
Примамва ме с блясъка звезден
вселенският мир
по съдния път, който тихо отвежда към рая.
И тръгнал по него, вървя,
пак се връщам подир...
Все още съм тук и сега, без да мисля за края.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
