По съдния път

2.06.2014 г., 10:56 ч.

Поезия » Източни форми

5.0 / 5

707 0 8

Не съм изповедник, не нося ни расо,
ни хляба, в молитви узрял за душата.
Не съм и безгрешен,
но с вяра съм расъл –
в живота, поел от меда и солта на земята
и тъй безутешен...
Примамва ме с блясъка звезден
вселенският мир
по съдния път, който тихо отвежда към рая.
И тръгнал по него, вървя,
пак се връщам подир...
Все още съм тук и сега, без да мисля за края.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Обичай ме навеки. Лирика
Не спря за миг

Не спря за миг. Така се задържа. Поредна нощ като потоп безкраен. Очите ми изтекоха с дъжда... май в...
Крепост

На теб Не мога да се скрия. Не и днес. (Самотна съм и малко ми се плаче.) Животът ми е мръсен, черен...
Без теб!

Без теб ще опустее моят свят, без твоите слова ще оглушея, ще търся обич, сякаш прося хляб и сили ще...

Още произведения »