mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
965 1469
2.06.2014 г., 10:56 ч.

По съдния път 

  Поезия » Източни форми
609 0 8

Не съм изповедник, не нося ни расо,

ни хляба, в молитви узрял за душата.

Не съм и безгрешен,

но с вяра съм расъл –

в живота, поел от меда и солта на земята

и тъй безутешен...

 

Примамва ме с блясъка звезден

вселенският мир

по съдния път, който тихо отвежда към рая.

И тръгнал по него, вървя,

пак се връщам подир...

Все още съм тук и сега, без да мисля за края.

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??