13 апр. 2018 г., 09:05  

По съмнало 

  Поэзия
557 9 16

Събуди се и тази заран слънцето,

надникна  зад  рида и се усмихна,

върхарите погали още сънено,

на  всички будни весело намигна.

 

Запъплиха в тревата мудни  бръмбари,

по  небосвода стрелнаха се птиците

напуснали  гнездата си по съмнало...

Да сбират мед  пък бръмнаха  пчеличките...

 

Изхвръкнаха от храсталаци зайците,

от страховете си и днес  подгонени...

Не, рано е за на ловците хайките -

подплашиха  ги  катерички  в  клоните...

 

Надушили  по  въздуха посоката,

лисиците за  ранен лов забързаха...

И само мечка, на кълбо в бърлогата,

от вчера сита, сладичко похъркваше...

 

Животът в делничния ритъм влизаше,

кълвачът  като метроном почукваше,

по небосвода слънцето възлизаше -

денят като събуден цвят  се пукваше...

 

© Роберт Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??