Роби (Роберт)
511 3523
13.04.2018 г., 9:05 ч.  

По съмнало 

  Поезия
558 9 16

Събуди се и тази заран слънцето,

надникна  зад  рида и се усмихна,

върхарите погали още сънено,

на  всички будни весело намигна.

 

Запъплиха в тревата мудни  бръмбари,

по  небосвода стрелнаха се птиците

напуснали  гнездата си по съмнало...

Да сбират мед  пък бръмнаха  пчеличките...

 

Изхвръкнаха от храсталаци зайците,

от страховете си и днес  подгонени...

Не, рано е за на ловците хайките -

подплашиха  ги  катерички  в  клоните...

 

Надушили  по  въздуха посоката,

лисиците за  ранен лов забързаха...

И само мечка, на кълбо в бърлогата,

от вчера сита, сладичко похъркваше...

 

Животът в делничния ритъм влизаше,

кълвачът  като метроном почукваше,

по небосвода слънцето възлизаше -

денят като събуден цвят  се пукваше...

 

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??