По съмнало
Събуди се и тази заран слънцето,
надникна зад рида и се усмихна,
върхарите погали още сънено,
на всички будни весело намигна.
Запъплиха в тревата мудни бръмбари,
по небосвода стрелнаха се птиците
напуснали гнездата си по съмнало...
Да сбират мед пък бръмнаха пчеличките...
Изхвръкнаха от храсталаци зайците,
от страховете си и днес подгонени...
Не, рано е за на ловците хайките -
подплашиха ги катерички в клоните...
Надушили по въздуха посоката,
лисиците за ранен лов забързаха...
И само мечка, на кълбо в бърлогата,
от вчера сита, сладичко похъркваше...
Животът в делничния ритъм влизаше,
кълвачът като метроном почукваше,
по небосвода слънцето възлизаше -
денят като събуден цвят се пукваше...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
