Apr 13, 2018, 9:05 AM  

По съмнало

  Poetry
761 9 15

Събуди се и тази заран слънцето,

надникна  зад  рида и се усмихна,

върхарите погали още сънено,

на  всички будни весело намигна.

 

Запъплиха в тревата мудни  бръмбари,

по  небосвода стрелнаха се птиците

напуснали  гнездата си по съмнало...

Да сбират мед  пък бръмнаха  пчеличките...

 

Изхвръкнаха от храсталаци зайците,

от страховете си и днес  подгонени...

Не, рано е за на ловците хайките -

подплашиха  ги  катерички  в  клоните...

 

Надушили  по  въздуха посоката,

лисиците за  ранен лов забързаха...

И само мечка, на кълбо в бърлогата,

от вчера сита, сладичко похъркваше...

 

Животът в делничния ритъм влизаше,

кълвачът  като метроном почукваше,

по небосвода слънцето възлизаше -

денят като събуден цвят  се пукваше...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....