Вчера на комшията

му изби чивията.

Взе да блъска по вратата,

щял да ми строши главата.

Питам аз какво го мъчи,

той се дуе и се пъчи.

Щял съм бил да видя аз

как се дроби селски праз.

Бързичко се окопитих

и назад го запокитих,

но корав се той оказа

и носа ми мигом смаза.

После веднага признах

непростимия си грях,

че безсрамно в асансьора

съм огледал Лора.

Позамислих се тогава

за онази тъпа крава,

за крачищата и криви

и очите й игриви.

Вече няма да заглеждам,

чувствата си ще подреждам,

ще се пазя от идиоти

и ще мисля за компоти.