По съседски
Вчера на комшията
му изби чивията.
Взе да блъска по вратата,
щял да ми строши главата.
Питам аз какво го мъчи,
той се дуе и се пъчи.
Щял съм бил да видя аз
как се дроби селски праз.
Бързичко се окопитих
и назад го запокитих,
но корав се той оказа
и носа ми мигом смаза.
После веднага признах
непростимия си грях,
че безсрамно в асансьора
съм огледал Лора.
Позамислих се тогава
за онази тъпа крава,
за крачищата и криви
и очите й игриви.
Вече няма да заглеждам,
чувствата си ще подреждам,
ще се пазя от идиоти
и ще мисля за компоти.
© Хийл All rights reserved.
