Вървя по тротоара на моите сънища.
Нощта, разливаща, отнася ме в далечното.
Пред нея точица съм плаха, мъничка,
пълзяща, дишаща с човешкото.
Заспивам... Сливам се с обагрени желания.
Очи затварям, а пред мен - картини.
Пътувам. Следвам техните гадания.
Те омагьосват. Толкова са живи!
© Ивелина Цветкова Все права защищены