Вървя по тротоара на моите сънища.
Нощта, разливаща, отнася ме в далечното.
Пред нея точица съм плаха, мъничка,
пълзяща, дишаща с човешкото.
Заспивам... Сливам се с обагрени желания.
Очи затварям, а пред мен - картини.
Пътувам. Следвам техните гадания.
Те омагьосват. Толкова са живи!
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
