По тях ще ме познаеш
Ако почувстваш някой ден
хлад по устните ми тръпни...
Как няма и следа от мен
там сред наровете вкусни...
Без отклик твоите тъги,
ако все до мен заспиват...
А после моите черти
неусетно се разливат...
Спри ме - бяла, лекокрила
над себе си да не летя...
Виж ме - нищичко не скрила,
как стиховете си редя...
Чети, с обич ги разлиствай,
знам, че се отдалечаваш...
Аз съм само стих, не страдай,
но ти всъщност ме познаваш...
© Светла Асенова Все права защищены
Благодаря ти!