По тях ще ме познаеш
По тях ще ме познаеш
Ако почувстваш някой ден
хлад по устните ми тръпни...
Как няма и следа от мен
там сред наровете вкусни...
Без отклик твоите тъги,
ако все до мен заспиват...
А после моите черти
неусетно се разливат...
Спри ме - бяла, лекокрила
над себе си да не летя...
Виж ме - нищичко не скрила,
как стиховете си редя...
Чети, с обич ги разлиствай,
знам, че се отдалечаваш...
Аз съм само стих, не страдай,
но ти всъщност ме познаваш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени