В годините ми кратки като седмици
пристигаше за малко ти добра
но аз мечтаех за безсмъртие
За подвизи в желязната гора
Живеех сякаш в центъра на здрача
и ходех на ръце – като факир
по тясната пътечка на бръснача
животът ми на две разполовил
Единият със крак на стремената
а другия – сред облаци и дим
приличаше на странна симбиоза
от луд копнеж и дух непобедим
Но ставаха годините на седмици
а седмиците кратки като дни
самички си прибираха платната
от корабът на моите мечти
Сега отдавна – нямам нужда
да плувам по морета и реки
В годините ми дълги като седмици
И седмиците кратки като дни
Но търся те в годините на здрача
разкъсал всеки спомен като вик
та миг преди до тебе да закрача
да стана пак във себе си войник
© Георги Ревов Все права защищены