Aug 25, 2024, 12:46 PM

По тясната пътечка на бръснача

  Poetry
471 0 0

                    В годините ми кратки като седмици
                        пристигаше за малко ти добра
                        но аз мечтаех за безсмъртие
                        За подвизи в желязната гора
                        Живеех сякаш в центъра на здрача
                        и ходех на ръце – като факир
                        по тясната пътечка на бръснача
                        животът ми на две разполовил
                        Единият със крак на стремената
                        а другия – сред облаци и дим
                        приличаше на странна симбиоза
                        от луд копнеж и дух непобедим
                        Но ставаха годините на седмици
                        а седмиците кратки като дни
                        самички си прибираха платната
                        от корабът на моите мечти
                        Сега отдавна – нямам нужда
                        да плувам по морета и реки
                        В годините ми дълги като седмици
                        И седмиците кратки като дни
                        Но търся те в годините на здрача
                        разкъсал всеки спомен като вик
                        та миг преди до тебе да закрача
                        да стана пак във себе си войник 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ревов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...