В годините ми кратки като седмици
                        пристигаше за малко ти добра
                        но аз мечтаех за безсмъртие
                        За подвизи в желязната гора
                        Живеех сякаш в центъра на здрача
                        и ходех на ръце – като факир
                        по тясната пътечка на бръснача
                        животът ми на две разполовил
                        Единият със крак на стремената
                        а другия – сред облаци и дим
                        приличаше на странна симбиоза
                        от луд копнеж и дух непобедим
                        Но ставаха годините на седмици
                        а седмиците кратки като дни
                        самички си прибираха платната
                        от корабът на моите мечти
                        Сега отдавна – нямам нужда
                        да плувам по морета и реки
                        В годините ми дълги като седмици
                        И седмиците кратки като дни
                        Но търся те в годините на здрача
                        разкъсал всеки спомен като вик
                        та миг преди до тебе да закрача
                        да стана пак във себе си войник