По устните ми
Пустее плажът, вятърът притихнал,
самотен гларусът унил кръжи.
И този бряг, от векове привикнал,
в студена сол и спомени лежи.
Не си до мен, ала те помня още,
при изгрева, прохождащ и сънлив.
И в спомена за всички наши нощи
стоях до тебе, влюбен и щастлив.
Целувката ти бе крайбрежна пяна,
изгубен залък, който не горчи.
Устата ми от морска сол поляна
и две сълзи от твоите очи.
Вълните идват, нека ме отмият
от този бряг, студен и опустял.
Но аз ще пазя, няма да изтрият
и пътя ми, по който съм вървял.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бончо Бончев Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
