* * * (По вените на мрака)
Туптежът звезден в миг утихна,
замря Вселенското дихание.
Разля се бавно и усмихна
едно пътуващо сияние.
В дремливата си себесъщност
на живо хаосоподобие
разкъса тъмната окръжност
на дълголетно мракоробие.
Отдръпна се Мъглявината,
превля се в нежно Цветозвучие,
дъждец проръси сетивата,
Извечността се себеслучи.
Настръхналата Неузнайност
се сгуши на съня в олука.
Влюля се във една безкрайност,
разтеглена почти до скука.
А някъде кипежно-диво
прераждаха се ветровете,
където мит и миг се сливат
в един почудоврат предлетен.
В почти блусарска монотонност
се сипеха безброй комети
и във уютната бездомност
въздишка ангелска засвети.
Намигнато развеселена,
внезапно Лудостта възкликна.
Сияйността пресътворена
по вените на мрака бликна.
16.07.2008
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Белчева Все права защищены
Поздравче!
