* * * (По вените на мрака)

24 июл. 2009 г., 14:53

Поэзия » Другая

5.0 / 5

614 0 8

Туптежът звезден в миг утихна,
замря Вселенското дихание.
Разля се бавно и усмихна
едно пътуващо сияние.
В дремливата си себесъщност
на живо хаосоподобие
разкъса тъмната окръжност
на дълголетно мракоробие.
Отдръпна се Мъглявината,
превля се в нежно Цветозвучие,
дъждец проръси сетивата,
Извечността се себеслучи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Споделена тишина
Ночью морозной Луна засветила

Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...
Обустройство

ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
Блеск

Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...

Ещё произведения »