24 jul 2009, 14:53

* * * (По вените на мрака) 

  Poesía » Otra
612 0 8
Туптежът звезден в миг утихна,
замря Вселенското дихание.
Разля се бавно и усмихна
едно пътуващо сияние.
В дремливата си себесъщност
на живо хаосоподобие
разкъса тъмната окръжност
на дълголетно мракоробие.
Отдръпна се Мъглявината,
превля се в нежно Цветозвучие,
дъждец проръси сетивата,
Извечността се себеслучи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Белчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??