* * * (По вените на мрака)
Туптежът звезден в миг утихна,
замря Вселенското дихание.
Разля се бавно и усмихна
едно пътуващо сияние.
В дремливата си себесъщност
на живо хаосоподобие
разкъса тъмната окръжност
на дълголетно мракоробие.
Отдръпна се Мъглявината,
превля се в нежно Цветозвучие,
дъждец проръси сетивата,
Извечността се себеслучи.
Настръхналата Неузнайност
се сгуши на съня в олука.
Влюля се във една безкрайност,
разтеглена почти до скука.
А някъде кипежно-диво
прераждаха се ветровете,
където мит и миг се сливат
в един почудоврат предлетен.
В почти блусарска монотонност
се сипеха безброй комети
и във уютната бездомност
въздишка ангелска засвети.
Намигнато развеселена,
внезапно Лудостта възкликна.
Сияйността пресътворена
по вените на мрака бликна.
16.07.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Белчева Всички права запазени
Поздравче!
