24.07.2009 г., 14:53

* * * (По вените на мрака)

703 0 8

Туптежът звезден в миг утихна,

замря Вселенското дихание.

Разля се бавно и усмихна

едно пътуващо сияние.

В дремливата си себесъщност

на живо хаосоподобие

разкъса тъмната окръжност

на дълголетно мракоробие.

Отдръпна се Мъглявината,

превля се в нежно Цветозвучие,

дъждец проръси сетивата,

Извечността се себеслучи.

Настръхналата Неузнайност

се сгуши на съня в олука.

Влюля се във една безкрайност,

разтеглена почти до скука.

А някъде кипежно-диво

прераждаха се ветровете,

където мит и миг се сливат

в един почудоврат предлетен.

В почти блусарска монотонност

се сипеха безброй комети

и във уютната бездомност

въздишка ангелска засвети.

Намигнато развеселена,

внезапно Лудостта възкликна.

Сияйността пресътворена

по вените на мрака бликна.

 

16.07.2008

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Белчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...