По видово време
Понякога с изгрева се спуска тъмнината
разтворен в мляко черен шоколад.
По светло ли замесва се разплата
или когато зад очите дебне мрак...
Стаена чака дребната и сянка
по видовото време сме сами.
Сърце – на камък а под него пепелянка
захапе ли – двуяко ще боли.
Развръзката е кръпка във душата
защитен но погубващ сублимат.
Веднъж навлезеш ли в играта
накрая ще завършиш с шах и... мат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Все права защищены
