Mar 24, 2015, 9:01 PM

По видово време 

  Poetry » Other
674 0 4
Понякога с изгрева се спуска тъмнината
разтворен в мляко черен шоколад.
По светло ли замесва се разплата
или когато зад очите дебне мрак...
Стаена чака дребната и сянка
по видовото време сме сами.
Сърце – на камък а под него пепелянка
захапе ли – двуяко ще боли.
Развръзката е кръпка във душата
защитен но погубващ сублимат.
Веднъж навлезеш ли в играта
накрая ще завършиш с шах и... мат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина All rights reserved.

Random works
: ??:??