По видово време
Понякога с изгрева се спуска тъмнината
разтворен в мляко черен шоколад.
По светло ли замесва се разплата
или когато зад очите дебне мрак...
Стаена чака дребната и сянка
по видовото време сме сами.
Сърце – на камък а под него пепелянка
захапе ли – двуяко ще боли.
Развръзката е кръпка във душата
защитен но погубващ сублимат.
Веднъж навлезеш ли в играта
накрая ще завършиш с шах и... мат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Всички права запазени
