Sovi4ka (Христина)
53 155
24.03.2015 г., 21:01 ч.

По видово време 

  Поезия » Друга
595 0 4

Понякога с изгрева се спуска тъмнината

разтворен в мляко черен шоколад.

По светло ли замесва се разплата

или когато зад очите дебне мрак...

Стаена чака дребната и сянка

по видовото време сме сами.

Сърце – на камък а под него  пепелянка

захапе ли – двуяко ще боли.

Развръзката е кръпка във душата

защитен но погубващ сублимат.

Веднъж навлезеш ли в играта

накрая ще завършиш с шах и... мат.

© Христина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Разплатата се замесва по-всяко време, а влезнеш ли в играта-денят ще тъне в мрак! харесах!
  • Благодаря за усета и разбирането. Поздрав!
  • Много философия има в творбата ти и мъдрост:
    "Развръзката е кръпка във душата
    защитен, но погубващ сублимат.
    Веднъж навлезеш ли в играта
    накрая ще завършиш с шах и...мат."
    Поздравявам те за зрялата творба и ти желая лека нощ!
Предложения
: ??:??