По въгленче на всеки...
Проточи се базкрайно тази зима,
пронизва ме студа без капка жал!
Дали неволно пролетта ме е подминала,
на прага ми оставила печал!
И някак си, превърнах се във просяк
за шепа въглени, мъждукащи в нощта.
Не ме гони, постеля аз си нося,
безмълвна ще дочакам утринта.
По мръкнало ще тръгна, път ме чака,
опитвам да догоня пролетта.
От студ дори не мога да заплача,
а в мен напират тонове тъга!
Проточи се безкрайно тази зима,
дано не свикнат хората с това!
Макар и шепа въглени да имам,
по въгленче на всеки ще даря.
И в дланите, дано да се разпалят!
Да се размекнат вледенените сърца!
А аз до края просяк ще остана,
ще моля Бог за милост към света!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Все права защищены
