Проточи се базкрайно тази зима,
пронизва ме студа без капка жал!
Дали неволно пролетта ме е подминала,
на прага ми оставила печал!
И някак си, превърнах се във просяк
за шепа въглени, мъждукащи в нощта.
Не ме гони, постеля аз си нося,
безмълвна ще дочакам утринта.
По мръкнало ще тръгна, път ме чака,
опитвам да догоня пролетта.
От студ дори не мога да заплача,
а в мен напират тонове тъга! ...