"Какво ще пишеш ти за нас, историйо,
на овехтелите си страници!..."
Дали че паметниците съборихме,
или че хукнахме през граници.
Дали че сринахме заводите,
на скрап ги смелихме на поразия
и пратихме по коловозите
децата наши в чуждо на просия.
Ще пишеш още как горите ни
на въглища за скара стават,
ще пишеш как рушим строеното,
дедите що цял век създават.
И още, ти пиши, историйо,
как брат на брата в таз земя посяга,
крадец да бъдеш чест е в нашата държава,
“приватизираш” както ти приляга!
Пиши, пиши, как в този “земен рай”
родителите ний зарязахме комай!
Как старческата мъдрост стана непотребна,
за “европеизацията” тя е вредна.
Народ без вяра, без идеи,
народ, зарязал бащино огнище,
народ, децата си що пъди във чужбина,
морето си що прави на бунище.
И запиши, как лесно и без бой,
имотите продаваме безброй
на нации, за тях от векове ламтели,
по-лесничка победа те не са видели!
Историйо, историйо,
дали ще някой ден
да каже някой
"Идва Видовден!"
© Стефан Моцов Все права защищены