По залез
"Какво ще пишеш ти за нас, историйо,
на овехтелите си страници!..."
Дали че паметниците съборихме,
или че хукнахме през граници.
Дали че сринахме заводите,
на скрап ги смелихме на поразия
и пратихме по коловозите
децата наши в чуждо на просия.
Ще пишеш още как горите ни
на въглища за скара стават,
ще пишеш как рушим строеното,
дедите що цял век създават.
И още, ти пиши, историйо,
как брат на брата в таз земя посяга,
крадец да бъдеш чест е в нашата държава,
“приватизираш” както ти приляга!
Пиши, пиши, как в този “земен рай”
родителите ний зарязахме комай!
Как старческата мъдрост стана непотребна,
за “европеизацията” тя е вредна.
Народ без вяра, без идеи,
народ, зарязал бащино огнище,
народ, децата си що пъди във чужбина,
морето си що прави на бунище.
И запиши, как лесно и без бой,
имотите продаваме безброй
на нации, за тях от векове ламтели,
по-лесничка победа те не са видели!
Историйо, историйо,
дали ще някой ден
да каже някой
"Идва Видовден!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Моцов Всички права запазени
