megans (Магдалена Василева)
108 818
25 авг. 2006 г., 21:26

По здрач 

  Поэзия
540 0 4

На запад уморено слънцето клони,
забулват облаци - като с преде - небето,
окото кървавочервено ще заспи
с тъжни мисли за света обзето.

А там, където небосвода се допре
с прозрачната повърхност на водата, 
ефирен лъч за мъничко ще спре,
за да целуне ласкаво земята.

И въздуха нагряван жарко през деня,
дълбоко ще въздъхне от умора,
ще се издигне над смълчаната скала
и ще потърси нейната опора.

Река планинска ще отбие път,
за да премине плахо водопада,
а капките вода немирно ще летят
надолу към безкрайната прохлада.

Пак мълчаливи борове ще затрептят
и тихо ще си шепнат в тъмнината,
как чудно е притихнал пак светът
и е заспала своя сън земята.

© Магдалена Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??