10 нояб. 2010 г., 11:57

Победа над смъртта 

  Поэзия
682 0 11

 

 

 

 

Какво ти става...Магдал/ен?

Нима не вдишваш вече...

аромата на препечен карамел,

изваян върху хрупкаво човече...

 

Не те ли мами още... Магдал/ен,

мирисът на руйналото  „вино”...?

Над потира и предателството извисен,

отпий, кръвта с водата се отмива...

 

Къде са твоите кули, Магдал/ен?

Под моста? Може би в скалите...

или в реката на пречистата вода,

окъпала със вярата предците.

 

В червеното е силата ти, Магдал/ен.

И кодът е в картината кодиран...

а образът с Йоан/ов заменен...

така ги кара подло да се взират.

 

Прегърни нозете ми отново, Магдал/ен,

пред камъка на тежката ми участ.

Аз вече съм при Него възнесен,

а ти, любима, моя тайна пропаст.

 

Светът те погълна в утробата си, Магдал/ен -

отдадена на вечния Спасител.

Измий ме, "блуднице", окъпи ме в оня ден,

във който над смъртта съм победител.

 

 

 

 

 

 

 

© Николина Милева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??