Победа над смъртта
Какво ти става...Магдал/ен?
Нима не вдишваш вече...
аромата на препечен карамел,
изваян върху хрупкаво човече...
Не те ли мами още... Магдал/ен,
мирисът на руйналото „вино”...?
Над потира и предателството извисен,
отпий, кръвта с водата се отмива...
Къде са твоите кули, Магдал/ен?
Под моста? Може би в скалите...
или в реката на пречистата вода,
окъпала със вярата предците.
В червеното е силата ти, Магдал/ен.
И кодът е в картината кодиран...
а образът с Йоан/ов заменен...
така ги кара подло да се взират.
Прегърни нозете ми отново, Магдал/ен,
пред камъка на тежката ми участ.
Аз вече съм при Него възнесен,
а ти, любима, моя тайна пропаст.
Светът те погълна в утробата си, Магдал/ен -
отдадена на вечния Спасител.
Измий ме, "блуднице", окъпи ме в оня ден,
във който над смъртта съм победител.
© Николина Милева All rights reserved.
благодаря за прочита и коментарите...да определено вмъкнах малко за загадъчния образ от ляво на Спасителя...както и да е ...никога няма да знаем 