Nov 10, 2010, 11:57 AM

Победа над смъртта

  Poetry
868 0 11

 

 

 

 

Какво ти става...Магдал/ен?

Нима не вдишваш вече...

аромата на препечен карамел,

изваян върху хрупкаво човече...

 

Не те ли мами още... Магдал/ен,

мирисът на руйналото  „вино”...?

Над потира и предателството извисен,

отпий, кръвта с водата се отмива...

 

Къде са твоите кули, Магдал/ен?

Под моста? Може би в скалите...

или в реката на пречистата вода,

окъпала със вярата предците.

 

В червеното е силата ти, Магдал/ен.

И кодът е в картината кодиран...

а образът с Йоан/ов заменен...

така ги кара подло да се взират.

 

Прегърни нозете ми отново, Магдал/ен,

пред камъка на тежката ми участ.

Аз вече съм при Него възнесен,

а ти, любима, моя тайна пропаст.

 

Светът те погълна в утробата си, Магдал/ен -

отдадена на вечния Спасител.

Измий ме, "блуднице", окъпи ме в оня ден,

във който над смъртта съм победител.

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Милева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...