pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17028
15 нояб. 2022 г., 13:35

Победена самота 

  Поэзия » Любовная
844 10 23

Грозен, счупен прозорец за мен е светът,

в тази режеща дупка се губя.

Търся нашия дом, но дори да летя,

закарфичва ме страх пеперуден.

 

Вехне стръкче усмивка. Изсъхва почти

и издъхва сред мъртвото нищо.

Пламват съчките, споменът димен лютѝ

там, където създадох огнище.

 

Все се лъжех, че чистите мои сълзи

ще удавят всеядния пламък.

Знам – съдбата е сводник, злорадо пълзи,

подкопава на вярата замъка.

 

Но мечтата отново – по-силна от взрив –

обещава, че тук ще те видя.

И ще плаче от радост домът ни щастлив,

нас събрал под едни керемиди.

 

След безкрайните неми и мъртви лета

ще ликува прагът му замлъкнал.

Победена от нас, госпожа Самота

през прозореца ще се измъкне.

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много мило ми стана, Деска, като прочетох коментара ти! Благодаря ти с прегръдка!💖
  • Красиво и силно! Удоволствие е поезията ти, Мари!
  • Ади, благодаря ти, че така съпреживя тъгата на моята лирическа! Хубав ден ти желая!
  • Силно е. Прекрасна тъга.
  • Мили момичета, госпожа Самота завинаги си е отишла и няма да я допусна повече да припари до прага ми! Много мило ми стана от коментарите ви, Светличка и Мариела! Хубав и слънчев за душата ден ви желая!
  • Колко сме много, чакащи този миг... Благодаря за докосването...
  • А как не ми се иска да пишеш тъжно като мен. Дано се сбогува госпожа Самота. 🥀
  • Таня, думите ти означават много за мен! Благодаря за щедростта им!
  • Чудесен стих, чудесен финал!
    Истинско удоволствие е твоята поезия!
  • С една дума казваш много! Благодаря, Наде!
  • Разкош!
  • Самотата е най-големият враг на човешкото щастие. Победим ли я, ние ще бъдем щастливи! Благодаря, че си тук, Райне!
  • Много хубаво! И финалът с победената Самота...
  • Вълнението е това, което поражда поезията, а тя е длъжна също да вълнува и ти го знаеш, приятелю! Благодаря ти, че сложи в любими, Младене!
  • Вълнуваш, Мария!
  • Твоите думи са също ювелирни, Тоти, извайват едно топло отношение и разбиране към написаното от мен, за което ти благодаря!
    Мини, винаги ми е приятно да те видя под моя творба и в интерес на истината, ти никога не пропускаш да коментираш моите новоизлезли стихотворения. Прегръщам те за това постоянство на фен!
  • Красив стих, с богата образност.
    Да, когато са заедно двамата, самотата изчезва! Хареса ми, Мария.
    Поздравявам те!
  • "Вехне стръкче усмивка. Изсъхва почти
    и издъхва сред мъртвото нищо."
    Ювелирно!
    Поздрави! Успех!
  • Мая, благодаря, че удостои стихотворението ми със звездичка!
    Приятели, и вие ме зарадвахте с прекрасните си коментари, които ми доказаха, че написаното от мен ви е докоснало! Благодаря ви сърдечно, Скити(С), DРР, Нина и Генек!
  • Хубаво.
  • Човекът е създаден да обича, не да бъде самотен! Поздравления, Мари!
  • Интересно, образно Хареса ми.
  • "Пламват съчките, споменът димен люти
    там, където създадох огнище."

    Мари, искам да цитирам още много части от стихчето, но тогава май ще трябва да цитирам цялото! Много е красиво и истинско! С прекрасен финал!
    Аплодирам те, Мари! 💖💖💖
Предложения
: ??:??