15.11.2022 г., 13:35

Победена самота

1.1K 10 23

Грозен, счупен прозорец за мен е светът,

в тази режеща дупка се губя.

Търся нашия дом, но дори да летя,

закарфичва ме страх пеперуден.

 

Вехне стръкче усмивка. Изсъхва почти

и издъхва сред мъртвото нищо.

Пламват съчките, споменът димен лютѝ

там, където създадох огнище.

 

Все се лъжех, че чистите мои сълзи

ще удавят всеядния пламък.

Знам – съдбата е сводник, злорадо пълзи,

подкопава на вярата замъка.

 

Но мечтата отново – по-силна от взрив –

обещава, че тук ще те видя.

И ще плаче от радост домът ни щастлив,

нас събрал под едни керемиди.

 

След безкрайните неми и мъртви лета

ще ликува прагът му замлъкнал.

Победена от нас, госпожа Самота

през прозореца ще се измъкне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много мило ми стана, Деска, като прочетох коментара ти! Благодаря ти с прегръдка!💖
  • Красиво и силно! Удоволствие е поезията ти, Мари!
  • Ади, благодаря ти, че така съпреживя тъгата на моята лирическа! Хубав ден ти желая!
  • Силно е. Прекрасна тъга.
  • Мили момичета, госпожа Самота завинаги си е отишла и няма да я допусна повече да припари до прага ми! Много мило ми стана от коментарите ви, Светличка и Мариела! Хубав и слънчев за душата ден ви желая!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...