theironlady (Златина Георгиева)
216 228
26 янв. 2012 г., 19:15

Побират снимките ни мигове 

  Поэзия » Любовная
653 0 2

Побират снимките ни мигове,
отхлебнати от битието, и дните ни
коварно губят се, притиснати
от времето и километрите.
Къде си? Къде събираш капките
на неизживяното ни щастие,
дали тъжиш, защо мълчание
покрива като плесен старо капище
възможната съобщност
на  нашата съдба?!
Жадувам те и ми е потребно
като усмивка, като вятър бриз,
като сълза, като вълнение,
като среднощен буден стих,
като душевна буря и катарзис тих
да бъдеш с мен. В ръцете ти да се загърна,
в очите ти пристанище да построя,
в сто лодки без рибари
да изсипя улова
на нощи тежки и безлунни;
от дните без лица да взема грижите
и с женската си мощ  да изкова
живота нов на двама влюбени,
небесно-земен, пълен с чудеса.
Сънувам ли те, или будя сенки
от зимната дрезгавина, къде си в редовете
с кратки думи, без плът и без душа?
Творя лика ти безподобен, плодя го чуден,
само мой, мой образ и подобие
на жаждата любовна в самота.

© Златина Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не желая повече да приемам високо "естетичните" и "етичните" ви оценки.Глупаво е така да се общува.
  • Има интересна образност, но не приемам прозаизирането на стиха. "Отхлебнуть" е руското "да отпия", но в български стих е не на място...
    Имате претенции за словотворчество, както, според Вас, било при Яворов и Дебелянов - мислите ли, че имате нещо общо? Не преследвам никого "с критикарството си", но щом нещо е в сайта, не можете да ме спрете да кажа мнението си - професионално или не, има кой да прецени. Вашето желание или нежелание да го правя ми е дълбоко безразлично. Желая Ви спокойна вечер.
Предложения
: ??:??