10 нояб. 2011 г., 19:53

Почакай, Любов

974 0 6

Почакай, Любов

 

 

    Почакай, Любов! Не умирай!

Ще те нахраня с последната си надежда,

ще те облека в последната си илюзия,

ще ти дам последното парченце

от разбитото си сърце…

 

Почакай, Любов! Не угасвай!

Ще те стопля с последната си обич,

ще ти разкрия последната си мечта,

ще те докосна с последната си въздишка…

 

Само това имам, Любов –

надежди, убити от фалшиви приятели,

илюзии, подхранвани от красиви предатели,

сърце, разбито от толкова мъка и сълзи.

 

Само това мога да ти дам, Любов –

обич, поругана и стъпквана хиляди пъти,

мечти, останали несбъднати в името на

чуждото щастие…

И въздишка. Една последна въздишка,

изтръгната от дълбините на душата ми…

 

Скрий се там, Любов. Аз ще те пазя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...