31 дек. 2014 г., 22:57

Почеркът

990 0 2

Никой няма по два живота,

всеки миг, всеки час или дата

ни завърта така колелото,

че да помни навеки душата!

 

Единствен живот ни е даден

и в краткото време за него

мечтите да сбъднем - награда,

балсамът за рани в сърцето...

 

За всеки е всичко различно

и сам всеки книгата пише...

Животът ни - празник едничък,

подарък от някого - Свише...

 

И нека да пишем красиво,

със мъдрост, любов, добродетел...

Че дните все пак си отиват

един по един към небето...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...