31.12.2014 г., 22:57

Почеркът

983 0 2

Никой няма по два живота,

всеки миг, всеки час или дата

ни завърта така колелото,

че да помни навеки душата!

 

Единствен живот ни е даден

и в краткото време за него

мечтите да сбъднем - награда,

балсамът за рани в сърцето...

 

За всеки е всичко различно

и сам всеки книгата пише...

Животът ни - празник едничък,

подарък от някого - Свише...

 

И нека да пишем красиво,

със мъдрост, любов, добродетел...

Че дните все пак си отиват

един по един към небето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...