31 dic 2014, 22:57

Почеркът

991 0 2

Никой няма по два живота,

всеки миг, всеки час или дата

ни завърта така колелото,

че да помни навеки душата!

 

Единствен живот ни е даден

и в краткото време за него

мечтите да сбъднем - награда,

балсамът за рани в сърцето...

 

За всеки е всичко различно

и сам всеки книгата пише...

Животът ни - празник едничък,

подарък от някого - Свише...

 

И нека да пишем красиво,

със мъдрост, любов, добродетел...

Че дните все пак си отиват

един по един към небето...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...