В празна стая затворено е моето сърце,
а ключът завинаги е в твоите ръце.
Моля те аз на колене да бъдеш с мен минута поне,
превивам се от болка и ми се иска да умра.
Сълзи роня аз и днес по теб,
а ти ги сменяш сигурно безчет.
Не осъзнаваш ти, нали,
с мен какво направи, кажи?
Звездите за мен угасват ден след ден,
а ти си тъй далеч от мен.
С думата принцеса нарече ме ти,
а после се отрече от живота ми.
С какво заслужих тази си съдба,
нима толкова лоша била съм до сега?
За мен нощта слива се с деня
и всичко черно е, както и сега.
Кога ще свърши всичко, аз не зная,
но се моля скоро да му дойде края.
Таз любов не знам от къде произлиза,
но зная, че и моята душа изгриза.
© Йоанна Маринова Все права защищены