10 дек. 2020 г., 09:55

Почивка

1K 0 1

Всяко лято във разгара

тръгваме към Сточна гара

с пояси, с торби с екипи

всякакви и скъпи дрипи.

Цялото семейство, баба и деца

взели сме дори семейната овца

и с голяма глъчка на перона

тъпчем всичко във вагона.

Та с кондуктора дебел и муден

почва разговор принуден

“А бе, майна, тиии...

Накъде отиваш, я кажи!

С толкова багаж торби?

Взел ли си достатъчно пари?“

“А бе чукан, ти си трай,

там е земен рай

и морето се синее,

слънцето жестоко грее

по крайбрежния район

с дъх на йодни пари и озон.

Но цените са корави –

обирджийски южни нрави

и затуй съм без билет,

но за жалост с лош късмет.“

Тоз кондуктор без сърце

място във купето ни отне

и на гара в малко село

ни свали с дърво дебело,

сам-сами във пущинака

без пари извън от влака.

Та тогаз вземáх решение

без да слушам чуждо мнение

в малка селска махала

наех къща на цена добра –

малка спретната квартира.

Дъс съседа прост ще пия бира

без тойлетна и без мивка,

но пък евтина почивка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Клажер от Килиджевци Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...