Всяко лято във разгара
тръгваме към Сточна гара
с пояси, с торби с екипи
всякакви и скъпи дрипи.
Цялото семейство, баба и деца
взели сме дори семейната овца
и с голяма глъчка на перона
тъпчем всичко във вагона.
Та с кондуктора дебел и муден
почва разговор принуден
“А бе, майна, тиии...
Накъде отиваш, я кажи!
С толкова багаж торби?
Взел ли си достатъчно пари?“
“А бе чукан, ти си трай,
там е земен рай
и морето се синее,
слънцето жестоко грее
по крайбрежния район
с дъх на йодни пари и озон.
Но цените са корави –
обирджийски южни нрави
и затуй съм без билет,
но за жалост с лош късмет.“
Тоз кондуктор без сърце
място във купето ни отне
и на гара в малко село
ни свали с дърво дебело,
сам-сами във пущинака
без пари извън от влака.
Та тогаз вземáх решение
без да слушам чуждо мнение
в малка селска махала
наех къща на цена добра –
малка спретната квартира.
Дъс съседа прост ще пия бира
без тойлетна и без мивка,
но пък евтина почивка!
© Клажер от Килиджевци Всички права запазени