10.12.2020 г., 9:55

Почивка

1K 0 1

Всяко лято във разгара

тръгваме към Сточна гара

с пояси, с торби с екипи

всякакви и скъпи дрипи.

Цялото семейство, баба и деца

взели сме дори семейната овца

и с голяма глъчка на перона

тъпчем всичко във вагона.

Та с кондуктора дебел и муден

почва разговор принуден

“А бе, майна, тиии...

Накъде отиваш, я кажи!

С толкова багаж торби?

Взел ли си достатъчно пари?“

“А бе чукан, ти си трай,

там е земен рай

и морето се синее,

слънцето жестоко грее

по крайбрежния район

с дъх на йодни пари и озон.

Но цените са корави –

обирджийски южни нрави

и затуй съм без билет,

но за жалост с лош късмет.“

Тоз кондуктор без сърце

място във купето ни отне

и на гара в малко село

ни свали с дърво дебело,

сам-сами във пущинака

без пари извън от влака.

Та тогаз вземáх решение

без да слушам чуждо мнение

в малка селска махала

наех къща на цена добра –

малка спретната квартира.

Дъс съседа прост ще пия бира

без тойлетна и без мивка,

но пък евтина почивка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Клажер от Килиджевци Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...