Почти
Почти като насън минават дните
с въздишка, спомен отпреди.
Една сълза но малко поразмита
две капки дъжд и спира да боли.
На прага се препича ежедневие
тревога скрита, после слънчев лъч,
преситено с тактичност злободневие
разтворена умора в детска глъч.
Почти любов, а после празнотата
заместила искрата във огнището
Тъка от дните одеало и намятам през главата
за да не ослепеят пак очите ми от нищото.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Все права защищены
