Почти
Почти като насън минават дните
с въздишка, спомен отпреди.
Една сълза но малко поразмита
две капки дъжд и спира да боли.
На прага се препича ежедневие
тревога скрита, после слънчев лъч,
преситено с тактичност злободневие
разтворена умора в детска глъч.
Почти любов, а после празнотата
заместила искрата във огнището
Тъка от дните одеало и намятам през главата
за да не ослепеят пак очите ми от нищото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Всички права запазени
