5.03.2015 г., 22:23 ч.

Почти 

  Поезия
511 0 6

Почти като насън минават дните

с  въздишка, спомен отпреди.

Една сълза но малко поразмита

две капки дъжд и спира да боли.

На прага се препича ежедневие

тревога скрита, после слънчев лъч,

преситено с тактичност злободневие

разтворена умора в детска глъч.

Почти любов, а после празнотата

заместила искрата във огнището

Тъка от дните одеало и намятам през главата

за да не ослепеят пак очите ми от нищото.

© Христина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??