Почти
Почти като насън минават дните
с въздишка, спомен отпреди.
Една сълза но малко поразмита
две капки дъжд и спира да боли.
На прага се препича ежедневие
тревога скрита, после слънчев лъч,
преситено с тактичност злободневие
разтворена умора в детска глъч.
Почти любов, а после празнотата
заместила искрата във огнището
Тъка от дните одеало и намятам през главата
за да не ослепеят пак очите ми от нищото.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Todos los derechos reservados
