Почти до теб...

Комментарии

• 

  Момичето... (Стеси)

  Така, леко реставрирано май е по-добре, а? Мерси на всички ви.

  2007-04-19T14:35:46+03:00
• 

  Laska (Ласка Александрова)

  Не падай!
  Поздрав

  2007-02-15T21:39:49+02:00
• 

  меланхолик (Йордан Серафимов)

  Дръж се.Ще си позволя да направя един подходящ цитат:
  
  Йон и ана бяха застанали на ръба на огромна черна скала.
  - Какво е това под нас? - попита тя.
  - Това са световете, Ана - отговори той - Ето, виждаш ли, всичко се върти кръгообразно под нас.
  - Всичко ли е това?
  - Да - каза Йон.
  - А ние къде сме? -попита тя.
  - Чуй ме Ана - ти знаеш че ние отчитаме времето и реалността по
  това, което си спомнямеза нас. За всичко, което се е случило ние бъркаме назад в спомените си. Ако не бяха те ние нямаше да знаем кои сме, следователно, нямаше да ни има. Но след като ние си спомняме всичко,което ни се е случило и можем със същата сила и въздействие да си представим различни неща и случки, които са измислени чрез нашия разум, то тогава къде е разликата между това, което ни се е случило и това, което си представяме. Няма разлика. Това означава означава, Ана, че ние никога не сме съществували, не сме били, няма ни сега и никога няма да бъдем. Никога.
  Ана го погледна просълзена. Слънцето залязваше далеч под тях. Йон каза:
  - Някой ни вика, Ана! Ние сме птици. Разпери крила и ме последвай. - Страх ме е Йон - отговори тя.
  - Не се плаши. Така е трябвало да стане.
  И той разпери крила и полетя в огромната бездна. Световете се пръснаха в безпорядък. Светлината се сви на кълбо и простена уплашено.
  - Ана, ела! Аз виждам отвъд смъртта - извика Йон.
  - Ана скочи и разтвори крилата си. Направи един кръг и потъна
  надолу. Последното, което се чу беше:
  - Почакай! Не мога без теб в нощта.
  
  Димитър Воев.

  2007-02-15T18:50:42+02:00
• 

  velina (Велина)

  Дръж се!

  2007-02-15T11:09:33+02:00